Като фея
Ще си сложа звездна огърлица
и корона от една луна.
На крилете на незнайна птица
ще пристигна в Твоята земя.
Ще си сложа слънце във очите
и ще го скрия в облачна пижама,
да ти го носи вятърът през дните,
в които може да ме няма.
С ръцете си ще взема пламък -
ще дойда боса да ти го даря.
Сълзите си ще ги превърна в камък.
Ще дойда гола в Твоята земя.
Ще дойда истинска! Небесна фея,
надничаща през сребърна мъгла,
ще гледам как все още ме сравняваш с нея
и ще се радвам!... Или ще тъжа.
Ще се превърна в пухче от топола,
като снежинка ще се разтопя,
щом те докосна доверчиво гола,
в ръцете ти ще искам да умра.
© Миглена Цветкова All rights reserved.
