Ще си сложа звездна огърлица

и корона от една луна.

На крилете на незнайна птица

ще пристигна в Твоята земя.

Ще си сложа слънце във очите

и ще го скрия в облачна пижама,

да ти го носи вятърът през дните,

в които може да ме няма.

С ръцете си ще взема пламък -

ще дойда боса да ти го даря.

Сълзите си ще ги превърна в камък.

Ще дойда гола в Твоята земя.

Ще дойда истинска! Небесна фея,

надничаща през сребърна мъгла,

ще гледам как все още ме сравняваш с нея

и ще се радвам!... Или ще тъжа.

Ще се превърна в пухче от топола,

като снежинка ще се разтопя,

щом те докосна доверчиво гола,

в ръцете ти ще искам да умра.