Като хала съм…
Искам днес да танцувам отново.
Искам Моето кръшно хоро.
Искам пак да лудувам на воля.
Както знам си от „време оно”.
Танцът в мене кипи и напира.
Той не знае и мигом покой.
И от него кръвта ми завира.
С бързо темпо и стъпки безброй.
Като хала съм бясна и дива.
Скачам, викам… не съм вече Аз.
Сякаш биле омайно съм пила.
И съм огън, и жупел и… страст.
По-красиво и близко си нямам.
Той ме свързва със моите предци.
Със жужене на хурки и станове.
На стада със омайни звънци.
На овчари със тропащи геги.
По безкрайно зелени поля.
На жътварки в летните жеги.
С тъжни песни и росни чела.
Като хала съм бясна и дива.
Скачам, викам… не съм вече Аз.
Сякаш биле омайно съм пила.
И съм огън, и жупел и… страст.
25.10.2012г.
© Упорита Добродушкова All rights reserved.
