shon (Упорита Добродушкова)
37 77
Oct 26, 2012, 4:31 PM

Като хала съм… 

  Poetry » Civilian
658 1 4

 Искам днес да танцувам отново.

Искам Моето кръшно хоро.

Искам пак  да лудувам на воля.

Както знам си от „време оно”.

 

Танцът в мене кипи и напира.

Той не знае и мигом покой.

И от него кръвта ми завира.

С бързо темпо и стъпки безброй.

 

Като хала съм бясна и дива.

Скачам, викам… не съм вече Аз.

Сякаш биле омайно съм пила.

И съм огън, и жупел и… страст.

 

По-красиво и близко си нямам.

Той ме свързва със моите предци.

Със жужене на хурки и станове.

На стада със омайни  звънци.

 

На овчари със тропащи геги.

По безкрайно зелени поля.

На жътварки в летните жеги.

С тъжни песни и росни чела.

 

 Като хала съм бясна и дива.

Скачам, викам… не съм вече Аз.

Сякаш биле омайно съм пила.

И съм огън, и жупел и… страст.

 

25.10.2012г.

 



© Упорита Добродушкова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??