Nov 9, 2010, 12:56 PM
Като миг
И понеже е есен, и светът е унесен
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан
и загреба със шепи кураж от дъжда,
и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна
засияла от обич самотна звезда.
пак живота съдбовно да прекрои.
А платът му е кестен и е мъничко тесен
и конците са жълти, ръждиви треви.
Запрепуска забързан. Като миг е отвързан
и загреба със шепи кураж от дъжда,
и в дъха му замръзнал неусетно се плъзна
засияла от обич самотна звезда.
© Емилия Николова All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
