Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме...
Аз съм есен стоцветна
и копнежът по дъжд,
половина от цялото
и въздушна река...
Незлоблива съм като гълъб,
мъдра като змия.
Ще побере ли сърцето ти
зелената нежност...?
Ти знаеш,
за теб съм се скрила -
туфа влажна трева.
© Маргарита Василева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
