Като печат върху...
Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме...
Аз съм есен стоцветна
и копнежът по дъжд,
половина от цялото
и въздушна река...
Незлоблива съм като гълъб,
мъдра като змия.
Ще побере ли сърцето ти
зелената нежност...?
Ти знаеш,
за теб съм се скрила -
туфа влажна трева.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
