Като печат върху...
Като печат върху хляб -
моето женско начало.
Още ли гладни са дните ти?
Все така ли те тегли към зимното бяло?
Виж ме...
Аз съм есен стоцветна
и копнежът по дъжд,
половина от цялото
и въздушна река...
Незлоблива съм като гълъб,
мъдра като змия.
Ще побере ли сърцето ти
зелената нежност...?
Ти знаеш,
за теб съм се скрила -
туфа влажна трева.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Василева Всички права запазени
