Като птица
А ти мечтала ли си някога да бъдеш птица,
в неволен полет да летиш,
ръцете ти криле да бъдат на орлица,
безкрайното небе да покориш?
И само с облаците да флиртуваш,
вятара да бъде твой другар,
на Божията гледка отвисоко да се любуваш,
на времето да станеш господар.
Да танцуваш с на слънцето лъчите,
топлината им в перата да усещаш,
а дъжда да скрива тъгата в очите,
в които чувствата си скришно подреждаш.
Понякога единствено за това си мечтая,
като птица да се рея в небето,
жадно да търся и диря безкрая,
и там да остане сърцето ми клето.
© Ирина Пачелиева All rights reserved.
