като стара врата
През годините трудни, като стара врата
се заключих отвътре, от себе си.
И ръждяса ключалката в сълзи,
от мъгли в натежалите скърби.
От вина се притегна по-здраво,
и бравата щтракна прискърсващо.
Зад вратата онемяла от болка,
ослепяла от дългото взиране,
очаквах да щракне ключалката.
Мнозина със думи и жестове,
да я отключат са искали,
ала тя все по тежко прискърцваше
и с години все по-силно затягаше...
Само ти, беше останал. Да ми откриеш
път в светлина. Да отвориш тази врата.
... Ти ме отключи, не с думи и жестове,
а със очите си влюбени!
© Евгения Тодорова All rights reserved.
