Като сянка на Луната
и тази нощ не мигнах!
Въртях се и я чаках.
приласкана от деня да си замине.
Като сянка на Луната,
опитвам се да съм до всеки,който страда.
Но на мене все не се получава,
да имам някого до мен,когато плача.
Като сянка на Луната.
разкривам си без страх душата.
Нали се виждам само нощем,
а през деня съм спомен снощен.....