Kато в стар, измислен филм

Jul 8, 2021, 8:19 PM

Poetry » Phylosophy

365 3 6

Строших метлата, на коляно
крилете – вятърът отне.
И колкото от мен остана,
е малко да и много не.
И не, че вярата предала,
обръщам гръб на любовта.
Надеждата е още цяла,
но вдън понора и в калта.
Опитвам, вдигам се на пръсти,
небе високо. Млъкнал Бог.
Но тъй съм дребничка на ръст и
смали ме още жребий строг. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Kато в стар, измислен филм

Want to read more?

Random works