Като за последно
Така те поисках... И сякаш е смъртна присъда
това, че мига си отива... И губим частица от нас.
Копнежът по теб в безвремие тук ще превърна.
В часовник от нежност затварям молитви от страст.
И себе си моля! Въпроси не искам да има.
Съмнения, страх - да паля огнище от тях.
А ти не мисли! С очите си просто ме взимай.
Със устни пиши многоточия, пълни със грях...
Така ме живей... И сякаш сега е безкрая.
А утрото - изстрел в лъчите на бяла луна.
И зная, че ти ще ме срещнеш по пътя. И зная...
И знаеш... Такава избираш отново да се преродя.
© Радостина Марчева All rights reserved.
