rad (Радостина Марчева)
42 201
12.07.2007 г., 8:51 ч.

Като за последно 

  Поезия
622 0 8
 

Така те поисках... И сякаш е смъртна присъда

това, че мига си отива... И губим частица от нас.

Копнежът по теб в безвремие тук ще превърна.

В часовник от нежност затварям молитви от страст.


И себе си моля! Въпроси не искам да има.

Съмнения, страх - да паля огнище от тях.

А ти не мисли! С очите си просто ме взимай.

Със устни пиши многоточия, пълни със грях...


Така ме живей... И сякаш сега е безкрая.

А утрото -  изстрел в лъчите на бяла луна.

И зная, че ти ще ме срещнеш по пътя. И зная...

И знаеш... Такава избираш отново да се преродя.

© Радостина Марчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??