Nov 21, 2012, 1:20 PM

Казано на глас 

  Poetry
835 0 17

Още мога любовни слова да изричам

със същата страст...

Тя на никоя друга до днес не прилича

и го казвам на глас.


И в очите ù с цвят на карибска лагуна

тиха нежност видях.

Ноемврииският вятър с лирическа струна

кротко свири по Бах.


Сякаш светят в косите ù шепа рубини

и танцуваме блус...

С аромат на узрели през август смокини

има устни на вкус.


Тя на никоя друга до днес не прилича,

сбрала святост и грях.

И ви казвам на глас: мога пак да обичам,

но сега го разбрах.


Всички влюбени възрастни, казват, са луди.

Бил животът горчив...

Пърхат мислите ми като рой пеперуди -

луд съм, влюбен и жив!

 

© Димитър Никифоров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??