Казано на глас
Още мога любовни слова да изричам
със същата страст...
Тя на никоя друга до днес не прилича
и го казвам на глас.
И в очите ù с цвят на карибска лагуна
тиха нежност видях.
Ноемврииският вятър с лирическа струна
кротко свири по Бах.
Сякаш светят в косите ù шепа рубини
и танцуваме блус...
С аромат на узрели през август смокини
има устни на вкус.
Тя на никоя друга до днес не прилича,
сбрала святост и грях.
И ви казвам на глас: мога пак да обичам,
но сега го разбрах.
Всички влюбени възрастни, казват, са луди.
Бил животът горчив...
Пърхат мислите ми като рой пеперуди -
луд съм, влюбен и жив!
© Димитър Никифоров All rights reserved.
