21 nov 2012, 13:20

Казано на глас

  Poesía
1K 0 17

Още мога любовни слова да изричам

със същата страст...

Тя на никоя друга до днес не прилича

и го казвам на глас.


И в очите ù с цвят на карибска лагуна

тиха нежност видях.

Ноемврииският вятър с лирическа струна

кротко свири по Бах.


Сякаш светят в косите ù шепа рубини

и танцуваме блус...

С аромат на узрели през август смокини

има устни на вкус.


Тя на никоя друга до днес не прилича,

сбрала святост и грях.

И ви казвам на глас: мога пак да обичам,

но сега го разбрах.


Всички влюбени възрастни, казват, са луди.

Бил животът горчив...

Пърхат мислите ми като рой пеперуди -

луд съм, влюбен и жив!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...