Казвам ти го, без да ти го казвам, любов моя...
Казвам ти го, без да ти го казвам, любов моя...
Казвам ти го, без да ти го казвам,
шептя го с лудост, викам го с дела
казвам ти го без време, място и граници,
но във всеки миг и пространство...
Казвам ти го, прегърнато в мечти,
целунато в звездите, открито в лъчите...
Обичам те в речта и одеалото на луната
Обожавам те и го правя в полета на слънцето...
Казвам ти го, с емоция и вълнение
в смях и сълзи, с морето, което те рисува...
казвам ти го, като дете, като човек..., казвам ти го
съкровенно с всеки удар и песен на сърцето ми...
Обичам те със мисълта и със чувствата...
обичам те с търпение, с благодат, с душа,
създадена в теб, обичам те с трепет и целувки...
обичам те, с прегръдки припряно и постепенно...
Обичам те нежно, като дъжда, облаците, небето
обичам те страстно, като птица, огън, живот,
като капките по тялото ти, като точките в душата ти...
обичам те във въздуха, в теб само мога да дишам...
Обичам те в студа и топлината, мрака и светлината,
обичам те повече от дъха ми, повече от всичко,
обичам те в себе си, защото с теб съм себе си,
но също така обичам те повече от себе си...
И ти го казвам, извира от един безкраен извор...,
наречен любов, една любов и по всички начини
обичам те и ти ме гледаш, чувстваш, обичаш...
и любими, само това ми трябва да съм щастлива...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
