Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам
при всяко докосване,
с горящи очи
правя огнени мостове.
Не се ли досещаш,
че пътник си, мили,
не виждаш ли демона,
в душата ми свири?
Последната песен,
сакралните думи,
китарното соло...
А душата ти къса струни...
© Ле Бед All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
