Не съм за прегръщане,
не съм за обичане,
за пристан не ставам
нито за вричане.
Отрова изпускам
при всяко докосване,
с горящи очи
правя огнени мостове.
Не се ли досещаш,
че пътник си, мили,
не виждаш ли демона,
в душата ми свири?
Последната песен,
сакралните думи,
китарното соло...
А душата ти къса струни...
© Ле Бед All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
