Кеш
-
Душата ти избяга от прегръдките
на топлата словесна споделеност.
Самотно стинат стъпките ни тръпни
в пътеките на лятото зелено.
И всяка дума би била значима,
ако не тегнеше във мен гранитно.
И всяка нощ луната е причина
да лутам глас в града и светлините му.
Ръцете ти захвърлиха огнивото
от сцената със влюбени декори.
Завесите са винаги мъгливи,
настъпи ли финал. Какво да сторя?
Сълзите по възглавницата будна
и твоето ухание в завивката
са неизменно-следствената трудност
понесла сто вини над вино пивко.
Ще мога ли да продължа нататък?
Съмнявам се! Съмнявам се, защото
са устните — с единствен отпечатък
на винената чаша по стъклото.
Звездите служат просто за монети,
искрящи на небето по сатена.
Съкровища ненужни, но безчетни,
с които тази обич е платена.
-
© Станислава All rights reserved.
