Dec 19, 2007, 8:40 AM

Кибрит

  Poetry » Love
870 0 7

 

Кибрит

           на моя съпруг.

В очите ти виждам

същия образ, като 

онзи в огледалото вчера.

Горя в адските огньове

на твоята страст.

А ти още не си ме докоснал

- направи го!

Всеки милиметър от

моята кожа крещи.

Сякаш залята с бензин,

чакам твоята кибритена клечка.

- Направи го! Още ли чакаш?

Чувам леко свистене,

невинна и крехка,

кибритена клечка гори.

И пламвам полека

и толкова нежно в ръцете ти,

не само в твоите очи .

Тела - преплетени

кибритени клечки,

мечтая да почернея

до теб!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Чонова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...