Веднъж насън отидох на Луната
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки
форми, светове, цветове...
Движи се безспир совалката напред-назад,
всеки тъче своя килим-живот
на своята нишка-съдба...
Трак-трак-трак, трак-трак-трак...
Килимът голям е, колкото да обвие майката Земя
и защото животът е безкраен, ...