Килимът

Poetry » Philosophical

744 0 5

Веднъж насън отидох на Луната

и с поглед лунен погледнах към Земята,

и видях оттам един голям тъкачен стан

с нишки безбройни-съдби...

Всеки тъкач вплита в своите нишки

форми, светове, цветове...

Движи се безспир совалката напред-назад,

всеки тъче своя килим-живот

на своята нишка-съдба...

Трак-трак-трак, трак-трак-трак...

Килимът голям е, колкото да обвие майката Земя

и защото животът е безкраен,

продължава да расте...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

refab (Фабер)

<a href="http://www.youtube.com/watch?v=92Y-zid0abA">txt</a>

2011-01-21T20:30:18+02:00
esfir (Есфир Асфар)

Към (idemidoidemi)-Вселената е необятна и всеобхватна-в нея съществува всичко!!!

2011-01-21T20:00:30+02:00
rozita-p (Росица)

Добра метафора!
Поздрав!

2011-01-21T09:16:31+02:00
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)

иха ))) тука голема поезия, дълбока филосфкса мисъл и такава доброта... ейййй

и кеф, и резил - цена нямат

...'ма в различни посоки

2011-01-21T00:03:17+02:00
velikataniki (Николина Милева)

е само на сън ли, събуди се

2011-01-20T23:57:30+02:00