Веднъж насън отидох на Луната
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки
форми, светове, цветове...
Движи се безспир совалката напред-назад,
всеки тъче своя килим-живот
на своята нишка-съдба...
Трак-трак-трак, трак-трак-трак...
Килимът голям е, колкото да обвие майката Земя
и защото животът е безкраен,
продължава да расте...
© Есфир Асфар All rights reserved.
))) тука голема поезия, дълбока филосфкса мисъл и такава доброта... ейййй
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
