Mar 17, 2015, 9:07 PM

Китара в образа на тяло 

  Poetry » Phylosophy
310 0 3

 

Китара в образа на тяло

 

Колкото и да се смея,

в мен струните плачат,

да се преструвам не умея,

непосилна е задача.

 

Колкото и да не хая,

в мен струните плачат,

роден ли съм за тая

земя, по която да се влача.

 

Дали съм дълбоко нещастен

или първично щастлив,

какво ли се иска от мен,

та съм непривично чуплив.

 

Убийството на днешната надежда,

утре ще погребем,

към други ден и не поглеждай,

тогава ние ще умрем.

 

Струни, струни – дългострунни,

в пееща и плачеща душа,

няма ли накрая да ви хрумне

как да приспите в песента

 

болката и радостта.

 

botyo

 

© Бойко Беров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • привет Стойна, привет Василка

    хубав ден - китарено-струнен на мажорен лад
  • Струните са тънки и се късат,приспиват болка, радост и тъга! Докосват хорската душа, с трели го вълнуват! Харесах!
  • "Струни, струни - дългострунни,
    в пееща и плачеща душа,
    няма ли накрая да ви хрумне
    как да приспите в песента
    болката и радостта."
    Струните не приспиват, а събуждат и исплакват болката, а възпяват радостта в прекрасни мелодии, които възкресяват красивото.
    Бог такава роля ти е отредил.Желая ти ведро настроение, Бойко
    и приятна вечер!
Random works
: ??:??