svetlitschka (СК)
530 4719
Jul 27, 2020, 3:03 PM  

Китаристът замина 

  Poetry
574 8 14

 

Смълчана, китарата плаче без глас,

потръпват самотните струни.

Отлитна към бенда небесен и джаз

се лее над топлите дюни.

 

Балади съдбовни повтаря наум,

очаква любимите пръсти.

Разцъфва в мечтите ѝ розов зокум,

редят се акорди чевръсти.

 

С милувки отдаде ѝ свойта душа,

прегръща грифà с благодарност.

Разнежена, меко тешеше слуха,

дари му невестинска вярност.

 

Живее в звука ѝ нетленният дух,

безсмъртната жажда за близост.

От мрака вълшебната манна дочух,

ефирният ангел  заслиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© СК All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Не рядко - една китара може да каже колкото цял оркестър , както и в случая - в 4 стиха - цяла поема !!! Браво !
  • Има творци, които не се повтарят.
    Поклон пред тях.
  • Колко много може да каже една китара! С нея се пее в компания, с нея се правят серенади/едно време!/, с нея се излива самотно мъка....Само, когато го умее някой, само като има китарист....Хареса ми стиха ти, Светличка, и не само защото обожавам този инструмент!! Дано твоята има весел китарист!!
  • Безутешна е днес китарата.
    Благодаря ви за съпричастността.
  • Много ми хареса, Светулче.
  • Ангелите живеят в струните на китарата!
  • Поклон пред китариста.
  • Чудесна лирика!
    Поздравления, Светулка!
  • Много силно и написамо с една душевна отдаденост!
    Браво, Светулче! ❤️ ☀️ ❤️
  • Вълшебно е Светулке!
    Браво!
  • Мистично и красиво!
  • Магия е!
  • Вълшебно е! Поздрави от мен!
  • Много красив стих, Светличка
Random works
: ??:??