Китаристът замина
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум,
очаква любимите пръсти.
Разцъфва в мечтите ѝ розов зокум,
редят се акорди чевръсти.
С милувки отдаде ѝ свойта душа,
прегръща грифà с благодарност.
Разнежена, меко тешеше слуха,
дари му невестинска вярност.
Живее в звука ѝ нетленният дух,
безсмъртната жажда за близост.
От мрака вълшебната манна дочух,
ефирният ангел заслиза.
© Светличка All rights reserved.
