Китаристът замина
Смълчана, китарата плаче без глас,
потръпват самотните струни.
Отлитна към бенда небесен и джаз
се лее над топлите дюни.
Балади съдбовни повтаря наум,
очаква любимите пръсти.
Разцъфва в мечтите ѝ розов зокум,
редят се акорди чевръсти.
С милувки отдаде ѝ свойта душа,
прегръща грифà с благодарност.
Разнежена, меко тешеше слуха,
дари му невестинска вярност.
Живее в звука ѝ нетленният дух,
безсмъртната жажда за близост.
От мрака вълшебната манна дочух,
ефирният ангел заслиза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светличка Всички права запазени
