Китарата звъни,
гласът му нежно пее,
той иска да се извини,
сърцето му за мен копнее.
Китарата звъни -
това е серенада,
тя искрено звучи,
изпълва ме с наслада.
Той за мене свири
нашата любима песен,
дъхът ми сякаш спира
от звука чудесен.
Застанал пред онази врата
на моята прошка се надява
и може би ще простя,
и компромис ще направя.
© Богдана Маринова All rights reserved.
и живяли честити и щастливи до края на дните си! 
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
