Nov 8, 2020, 1:27 PM  

Клавирно рондо за тъгата

708 11 22

Тъгата ражда винаги въпроси.

На думите под острите откоси

проплакалият отговор се крие.

Сълзата в пелени ще го повие

и вместо биберон, кураж ще носи.

 

Но в стъпките на изгревите боси

душата ми върви и радост проси.

Дали в сърце на друг ще я открие?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

Съдбата ли живота ми жигоса,

та дните се въртят на строги оси?

Орисани любов да не открият,

в скалите кораба ли ще разбият

годините - безстрашните матроси?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

8.11.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моделът на средновековното френско рондо, изненадващо и за самата мен, ме "нападна" неочакеано, но аз съм доволна, защото се разрових в чичко Гугъл и научих нещо ново и интересно, което досега не знаех.😃
    Благодаря ви, че оценявате високо творческия ми експеримент, Краси и Силви!💕🌹😃
  • Интересно се е получило, Мария, харесвам експериментите и те поздравявам.
  • Супер, не знаех за предисторията Мария. Казвам, че е майсторство да го направиш да изглежда по този начин, сякаш е лесно. Защото е лесно за този, който го може
  • Стихотворението започна като коментар под последното произведение на Валя. Реших да видя как се нарича този начин на римуване и разбрах, че съм направила неволно първата строфа от така нареченото рондо. После продължих, като следвах схемата и се роди това. И, както винаги, нямах търпение да ви го покажа! Това е историята на това експериментално за мен стихотворение. Не ми беше трудно, Краси!😃
  • Заглавието! Формата... не ми се отдава така лесно, но всичко което изглежда лесно отстрани, не е баш много лесно..Поздравления, Мария!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...