Nov 8, 2020, 1:27 PM  

Клавирно рондо за тъгата

704 11 22

Тъгата ражда винаги въпроси.

На думите под острите откоси

проплакалият отговор се крие.

Сълзата в пелени ще го повие

и вместо биберон, кураж ще носи.

 

Но в стъпките на изгревите боси

душата ми върви и радост проси.

Дали в сърце на друг ще я открие?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

Съдбата ли живота ми жигоса,

та дните се въртят на строги оси?

Орисани любов да не открият,

в скалите кораба ли ще разбият

годините - безстрашните матроси?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

8.11.2020

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моделът на средновековното френско рондо, изненадващо и за самата мен, ме "нападна" неочакеано, но аз съм доволна, защото се разрових в чичко Гугъл и научих нещо ново и интересно, което досега не знаех.😃
    Благодаря ви, че оценявате високо творческия ми експеримент, Краси и Силви!💕🌹😃
  • Интересно се е получило, Мария, харесвам експериментите и те поздравявам.
  • Супер, не знаех за предисторията Мария. Казвам, че е майсторство да го направиш да изглежда по този начин, сякаш е лесно. Защото е лесно за този, който го може
  • Стихотворението започна като коментар под последното произведение на Валя. Реших да видя как се нарича този начин на римуване и разбрах, че съм направила неволно първата строфа от така нареченото рондо. После продължих, като следвах схемата и се роди това. И, както винаги, нямах търпение да ви го покажа! Това е историята на това експериментално за мен стихотворение. Не ми беше трудно, Краси!😃
  • Заглавието! Формата... не ми се отдава така лесно, но всичко което изглежда лесно отстрани, не е баш много лесно..Поздравления, Мария!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....