8 нояб. 2020 г., 13:27  

Клавирно рондо за тъгата

714 11 22

Тъгата ражда винаги въпроси.

На думите под острите откоси

проплакалият отговор се крие.

Сълзата в пелени ще го повие

и вместо биберон, кураж ще носи.

 

Но в стъпките на изгревите боси

душата ми върви и радост проси.

Дали в сърце на друг ще я открие?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

Съдбата ли живота ми жигоса,

та дните се въртят на строги оси?

Орисани любов да не открият,

в скалите кораба ли ще разбият

годините - безстрашните матроси?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

8.11.2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моделът на средновековното френско рондо, изненадващо и за самата мен, ме "нападна" неочакеано, но аз съм доволна, защото се разрових в чичко Гугъл и научих нещо ново и интересно, което досега не знаех.😃
    Благодаря ви, че оценявате високо творческия ми експеримент, Краси и Силви!💕🌹😃
  • Интересно се е получило, Мария, харесвам експериментите и те поздравявам.
  • Супер, не знаех за предисторията Мария. Казвам, че е майсторство да го направиш да изглежда по този начин, сякаш е лесно. Защото е лесно за този, който го може
  • Стихотворението започна като коментар под последното произведение на Валя. Реших да видя как се нарича този начин на римуване и разбрах, че съм направила неволно първата строфа от така нареченото рондо. После продължих, като следвах схемата и се роди това. И, както винаги, нямах търпение да ви го покажа! Това е историята на това експериментално за мен стихотворение. Не ми беше трудно, Краси!😃
  • Заглавието! Формата... не ми се отдава така лесно, но всичко което изглежда лесно отстрани, не е баш много лесно..Поздравления, Мария!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...