8.11.2020 г., 13:27  

Клавирно рондо за тъгата

705 11 22

Тъгата ражда винаги въпроси.

На думите под острите откоси

проплакалият отговор се крие.

Сълзата в пелени ще го повие

и вместо биберон, кураж ще носи.

 

Но в стъпките на изгревите боси

душата ми върви и радост проси.

Дали в сърце на друг ще я открие?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

Съдбата ли живота ми жигоса,

та дните се въртят на строги оси?

Орисани любов да не открият,

в скалите кораба ли ще разбият

годините - безстрашните матроси?

Тъгата ражда винаги въпроси.

 

8.11.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моделът на средновековното френско рондо, изненадващо и за самата мен, ме "нападна" неочакеано, но аз съм доволна, защото се разрових в чичко Гугъл и научих нещо ново и интересно, което досега не знаех.😃
    Благодаря ви, че оценявате високо творческия ми експеримент, Краси и Силви!💕🌹😃
  • Интересно се е получило, Мария, харесвам експериментите и те поздравявам.
  • Супер, не знаех за предисторията Мария. Казвам, че е майсторство да го направиш да изглежда по този начин, сякаш е лесно. Защото е лесно за този, който го може
  • Стихотворението започна като коментар под последното произведение на Валя. Реших да видя как се нарича този начин на римуване и разбрах, че съм направила неволно първата строфа от така нареченото рондо. После продължих, като следвах схемата и се роди това. И, както винаги, нямах търпение да ви го покажа! Това е историята на това експериментално за мен стихотворение. Не ми беше трудно, Краси!😃
  • Заглавието! Формата... не ми се отдава така лесно, но всичко което изглежда лесно отстрани, не е баш много лесно..Поздравления, Мария!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...