Клетка

Poetry

1.5K 3 25

Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност
разказва ни на съмване морето
за стъпки пясъчни за думи
закотвени в скалите до сърцето ти...

там влюбени криле рисуват полет
там тичат боси онемели птици
там всеки ден умира лятото

до утрото плътта ни да разлисти
и някак да забравим че ни няма
и колко много тишината е превзела

шумят единствено вълните в залива
а ти си тръгваш сляп и непрогледнал...
и всичко се разпада на парченца
от неначенати посоки и предели
омотани в корабни въжета
единствено мечтите ни са смели...
и продължаваме по навик да живеем
натирили страстта си в стъкленици
вятърът не е утеха нощем
клетките не са за птици...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

gurhito (Гюрхан)

Да, клетките са предимно за хората, за тяхното егоистично задоволяване със заслужени емоции, които те си купуват плащайки за канарчето в клетката. Клетката е неизбежен аксесоар към канарчето, за да могат те да му се любуват и радват когато на тях им кефне.

2020-12-19T10:18:53+02:00
beti

Благодаря!

2017-06-04T19:05:12+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много ми хареса. Клетките не са за птици, а ние сънуваме, че живеем.

2017-06-04T07:25:48+03:00
MitkoNanov

"и някак да забравим че ни няма","единствено мечтите ни са смели"...не ме е страх да го кажа–гениално!Успех в разбирането!

2017-06-04T04:24:06+03:00
beti

Благодаря!

2017-01-10T10:55:49+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0