Клетка

Poesía

1.5K 3 25

Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност
разказва ни на съмване морето
за стъпки пясъчни за думи
закотвени в скалите до сърцето ти...

там влюбени криле рисуват полет
там тичат боси онемели птици
там всеки ден умира лятото

до утрото плътта ни да разлисти
и някак да забравим че ни няма
и колко много тишината е превзела

шумят единствено вълните в залива
а ти си тръгваш сляп и непрогледнал...
и всичко се разпада на парченца
от неначенати посоки и предели
омотани в корабни въжета
единствено мечтите ни са смели...
и продължаваме по навик да живеем
натирили страстта си в стъкленици
вятърът не е утеха нощем
клетките не са за птици...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gurhito (Гюрхан)

Да, клетките са предимно за хората, за тяхното егоистично задоволяване със заслужени емоции, които те си купуват плащайки за канарчето в клетката. Клетката е неизбежен аксесоар към канарчето, за да могат те да му се любуват и радват когато на тях им кефне.

2020-12-19T10:18:53+02:00
beti

Благодаря!

2017-06-04T19:05:12+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много ми хареса. Клетките не са за птици, а ние сънуваме, че живеем.

2017-06-04T07:25:48+03:00
MitkoNanov

"и някак да забравим че ни няма","единствено мечтите ни са смели"...не ме е страх да го кажа–гениално!Успех в разбирането!

2017-06-04T04:24:06+03:00
beti

Благодаря!

2017-01-10T10:55:49+02:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0