Клетка

Poesía

1.5K 3 25

Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност
разказва ни на съмване морето
за стъпки пясъчни за думи
закотвени в скалите до сърцето ти...

там влюбени криле рисуват полет
там тичат боси онемели птици
там всеки ден умира лятото

до утрото плътта ни да разлисти
и някак да забравим че ни няма
и колко много тишината е превзела

шумят единствено вълните в залива
а ти си тръгваш сляп и непрогледнал...
и всичко се разпада на парченца
от неначенати посоки и предели
омотани в корабни въжета
единствено мечтите ни са смели...
и продължаваме по навик да живеем
натирили страстта си в стъкленици
вятърът не е утеха нощем
клетките не са за птици...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

gurhito (Гюрхан)

Да, клетките са предимно за хората, за тяхното егоистично задоволяване със заслужени емоции, които те си купуват плащайки за канарчето в клетката. Клетката е неизбежен аксесоар към канарчето, за да могат те да му се любуват и радват когато на тях им кефне.

2020-12-19T10:18:53+02:00
beti

Благодаря!

2017-06-04T19:05:12+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Много ми хареса. Клетките не са за птици, а ние сънуваме, че живеем.

2017-06-04T07:25:48+03:00
MitkoNanov

"и някак да забравим че ни няма","единствено мечтите ни са смели"...не ме е страх да го кажа–гениално!Успех в разбирането!

2017-06-04T04:24:06+03:00
beti

Благодаря!

2017-01-10T10:55:49+02:00

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0