Клетка
Те клетките не са за птици
и вятърът не е утеха нощем
занитили крилете си в улуците
сънуваме живота си и спорим
а някакви истории за нежност
разказва ни на съмване морето
за стъпки пясъчни за думи
закотвени в скалите до сърцето ти...
там влюбени криле рисуват полет
там тичат боси онемели птици
там всеки ден умира лятото
до утрото плътта ни да разлисти
и някак да забравим че ни няма
и колко много тишината е превзела
шумят единствено вълните в залива
а ти си тръгваш сляп и непрогледнал...
и всичко се разпада на парченца
от неначенати посоки и предели
омотани в корабни въжета
единствено мечтите ни са смели...
и продължаваме по навик да живеем
натирили страстта си в стъкленици
вятърът не е утеха нощем
клетките не са за птици...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
Благодаря!