Снегът затрупа тихо всички пътища и птиците отдавна са на юг... Пристигнах вече, ето виждам къщата... Носталгията пак ме върна тук. Не пуши вече старият комин, но в стаята едничка тихо свети... Поглеждам тъжно малкия си син - премръзнали треперят му ръцете. Неканен гост съм! Още пари спомена... Страхливо във прозореца надничам. И може би ще бъда пак прогонена, преди да чуеш, майко, че обичам!... Обичам те! Напук на всичко, дето направи чувствата ти замразени... Обичам те! Виновно е сърцето! Виновна е кръвта в моите вени! ... И нищо, че нестихващата мъка изгаря ме в най-адския пожар и още пазя спомен за юмрука, превърнал моето детство в кошмар. ... Сълзите си от твоя внук прикрих. Проклето минало! Пак в мен се върна! Но, майко, аз отдавна ти простих! И искам само днес да те прегърна... Достигнаха ме всички твои клетви, но в себе си запазих Добротата. Надежда там, в сърцето, още свети, че ще обикнеш мене, дъщерята. ... Която пак при тебе се завръща. И чака Божята орисия. Изминах, майко, сто трънливи пътища... За клетва... Или за благословия... Павлина ’01. 2011 г. http://www.youtube.com/ watch?v=9nhvyekMguA ...
Next from category
Next from the author