Клоун
Да бях от цирка клоун... сръчно да жонглирам
със чувствата ти - чудни топки от мечти,
да лъсна бузи и нос-репичка и да се снимам -
плакатът мой за малко да те впечатли...
Билет да купиш с радост, куп деца с балони
около теб да вият писъци от смях
и ако слон с хобота по тепиха ме подгони,
да викнеш: ”Бягай, че умирам си от страх!”
Да скрия с фокус нейде в тъмната арена
съндъче малко, с най-различни чудеса
и пръчица вълшебна във ръката си да взема –
да вадя зайци от ръкава на мига...
Въжеиграч да съм по мислите ти тънки,
салта да мятам в мрака - влюбен в твоя вик...
да скоча и увиснал на тирантите - по дънки,
да ти подхвърля запечатан с устни плик...
И след спектакъла с памук да те почерпя,
да гледам как по тебе сладко се топи,
да се качим в гондола и очите ни да светнат,
и устните ми люшнатият мрак да залепи...
© Михаил Цветански All rights reserved.
