Клоун
Клоунът почисти своя грим,
сам със тишината в свойта стая.
Разплака се. А беше несломим,
когато пред прожектори играеше.
Видя се в огледалото и сам
не вярваше, че всички му се смяха.
Един нещастник гледаше от там.
Един самотник, като дом без стряха.
Очите, като Рилски езера,
блестяха, като истини кристални.
Но камъни в човешката душа
тежаха, като канари овални.
Той утре пак ще предизвиква смях,
а после ще преглъща свойта мъка.
Клоунът, не бе един от тях.
Той бе различен в смешния си пъкал.
Човешкото му, никой не разбра.
Приемаха го- смешен и забавен.
Клоун, като моята страна.
Летящ и тъжен, паднал и изправен....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
