Да, отново беше сън,
но имам неутолима жажда
да заспя още веднъж.
Пред погледа на лунни хора,
зад сенките от тишина,
да сънувам и мечтая.
И да вярвам, че е реално,
да вярвам, че си тук.
Самотата се стопява.
От силата на светлината
изчезва и студеният мрак.
В съзнанието попива
топъл звук. Всеки шепот
е игра на думи.
Всеки допир заключва
убийствения страх
в килията на злите чувства.
Ако сънищата
са ключът към теб,
бих ти идвала на гости всяка нощ.
© Сюзън Смърт All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
