Книгата
Бавно, бавно излита в небето,
като някаква синя мечта.
Той понесъл е нежно детето
с книга стара и куп чудеса.
Тихо плува сред облаци бели,
а светът е отдолу на длан.
Носи в себе си истини смели
и ефирен безкрая е блян.
Много тежести дърпат надолу
куп наука събрана в едно.
Сякаш книжно е някакво шоу
подредено за сляпо око.
Тих ветрец е подухнал високо
завъртели се бели витла.
Дъх поел е балонът дълбоко
полетял е по пътя съдба.
Тъй минават годините бързо.
Тя остава си още дете,
но е станала вярваща мъдро
има обич и чисто сърце.
Странно пее си някаква песен,
като тиха молитва към Бог.
Там животът е толкова лесен
тъй далече от градския смог.
Няма сълзи и няма раздели.
Няма блясък фалшив, суета.
Към простора души са поели.
Търсят Истина само една.
По една аватарна снимка :)
© Гедеон All rights reserved.
