Кочияш
... понякога, не открили достатъчно оптимизъм в бъдещето, неусетно се обръщаме към миналото...
... той е част от него, нали...
В песента на капчука заслушан,
скрил сред локвите детска мечта,
качваш, зная, в каретата влюбени,
но за тях си, стар, сив... кочияш!
Ти си спомен от минало време,
с романтични, тъй дълги писма -
и мъжът не е гей, Джентълмен е,
с трепет, Дама поканил на валс!
Там честта си спасяваш с дуели,
в смелост виждат безценна черта,
там, Морал не е равно на корист,
своя ум не доказваш... в креват!
Ти, дали си тих знак от Съдбата,
да повярвам чрез теб във Добро -
и не всичко в живота е... смятане,
че там има, през Тъмното, брод?
С калдъръма се сливаш отново,
чаткат бързи копита - в искри,
ти от капрата махаш за сбогом,
с колко малко, Човек е щастлив!
© Ангел Колев All rights reserved.
