Кое да ме радва, какво да ме кефи
Тук всички са чужди.
На себе си даже.
Имаш ли нужда,
на Господа казвай...
Имаш ли грижи,
обично са много.
Втората риза
изгаряш във огън.
Очите не виждат
дори и съседа.
Сам си във нищото,
душевно си беден.
Вземаш пари
да ги върнеш веднага.
Честният даже
се прави бродяга.
Тук много забравят
какво е Родина,
обичат да хвалят
фалшива картина.
Ръката човешка
създава блага,
за чуждите пешки
на тази страна.
Домът е декор
от пиеса във театър.
Две педи двор,
лисици и вятър.
Кое да ме радва?
Какво да ме кефи?
В Кралицата вярват,
че носи успехи...
Фалшиви усмивки,
а всички са хрътки.
Стандартно привикване,
заучени стъпки...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
