Кое ли?
По-знаещ си.
И по-мъдър.
Животът яко
душата ти
изтисквал.
Дали си
недоверчив?
Май... Да.
Заради онези
спомени - горчиви
пред мен
стена издигна.
Защо се мъчиш
времето с ръка
да уловиш?
И в шепа
да го свиеш?
Времето
не е петаче, мило!
Не може никой
да го свие,
да го скрие
или пък да го спре.
Времето тече ли, тече...
Толкова е неумолимо!
Като кръвта дива
в нашето сърце.
Едно нещо само
може времето да го забави.
Може и назад да го върне.
И…
за миг стрелките да ги спре.
Кое ли?
Ритъмът синхронен
– в две сърца –
като едно туптящи.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
