Кога съм успявала да измисля име на тъгата
черна боя се сипе
от устата ми
цапа всичко наоколо
докосвам устните си
с върха на пръстите си
в черно обагрени
и в този момент си давам сметка
че всичко що пазех за себе си
в
с
и
ч
к
о
се излива
като че ли няма лоши намерения
а само тялото ми да пречисти
черна е
ала нещо бяло виждам в нея
далтонист ли съм?
може би
но го свързвам с характера си повече
опитвайки се да видя
доброто в злото
привикнах и да придавам на всички
добър образ
само защото ми се иска..
.
с моето желание
светът няма да трепне
то ще тлее в мен
като огън...в камина
рано след полунощ
когато се намирам
там където двама обзети от
идеята да разменят топлината си...
са забравили за наличието на
пламъка
ала те никога са нямали нужда от него...
вече и аз.
колкото и топлина да получа
няма да бъде достатъчно
защото бях свикнала на едно
а сега го няма
може би съм обречена да съществувам
само за хората
които си изливат душата върху мен
а аз нямам нищо против...
отказваш ли се?
... и аз.
© Слънчоглед All rights reserved.
