На Атанаска Минчева
Когато те прегърна, се потапям
във извора на твойта добрина.
Когато те погледна, аз улавям
във погледа ти само светлина.
Когато заговориш, се надига
във мене българският корен.
Когато си далеч, душата сгрява
в сърцето пазения, светъл спомен.
Когато се завтъщам, пак откривам
уютната и мека топлина.
Когато те погледна, виждам
най-силната и борбена жена.
© Иванка Морарова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
