Когато...
„Когато си на дъното на пъкала,
когато си най–тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.”
Дамян Дамянов
Когато ти се струва, че си никъде,
на дъното, във блатото, в калта
една мелодия изтананикай
или опитай се да я изсвириш със уста.
Когато ти е чоглаво и чумаво
и все те мъчи страшен невървеж,
повтаряй си една любима дума
и с нея лошотията ще спреш.
Когато си разлюбен и напуснат
и безвъзвратно гасне любовта,
сънувай поглед ярък, топли устни,
с усмивка слънцето срещни на сутринта.
Усмивката, мелодията, думата
ще ти напомнят, че си още жив...
И този факт, безспорен до безумие,
ще те направи истински щастлив.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
