Когато...

Jan 22, 2012, 12:31 PM

Poetry » Other

1169 0 4

„Когато си на дъното на пъкала,

когато си най–тъжен, най-злочест,

от парещите въглени на мъката

си направи сам стълба и излез.”

Дамян Дамянов

Когато ти се струва, че си никъде,

на дъното, във блатото, в калта

една мелодия изтананикай

или опитай се да я изсвириш със уста.

Когато ти е чоглаво и чумаво

и все те мъчи страшен невървеж,

повтаряй си една любима дума

и с нея лошотията ще спреш.

Когато си разлюбен и напуснат

и безвъзвратно гасне любовта,

сънувай поглед ярък, топли устни,

с усмивка слънцето срещни на сутринта.

Усмивката, мелодията, думата

ще ти напомнят, че си още жив...

И този факт, безспорен до безумие,

ще те направи истински щастлив.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

svetlamila (Светла)

2012-01-23T11:44:14+02:00

Стойностна поезия! Поздрави!
zelena (Силвия Райчева Сеймира Дони)

2012-01-22T20:33:13+02:00

Да!
Поздрав, Нина!
argonyk (Димитър Никифоров)

2012-01-22T15:55:01+02:00

Бъди щастлива, Нинка
Поздрави.
severianin (Валентин Чернев)

2012-01-22T14:01:17+02:00

Поздрав! Метафорите стават все по-умерени, постигната е нежност на изказа, изящно инкрустиране на настроенията. Въпреки почти императивните внушения личи подчертана мекота и женственост, умереност на границите и състоянията. Определено е успех!