22.01.2012 г., 12:31 ч.

Когато... 

  Поезия » Друга
1177 0 4

                                                                      „Когато си на дъното на пъкала,

                                                                      когато си най–тъжен, най-злочест,

                                                                      от парещите въглени на мъката

                                                                      си направи сам стълба и излез.”

 

                                                                     Дамян Дамянов



Когато ти се струва, че си никъде,

на дъното, във блатото, в калта

една мелодия изтананикай

или опитай се да я изсвириш със  уста.

 

Когато  ти е чоглаво и чумаво

и все те мъчи страшен невървеж,

повтаряй си една любима  дума

и с нея лошотията ще спреш.

 

Когато си разлюбен и напуснат

и безвъзвратно гасне любовта,

сънувай поглед ярък, топли устни,

с усмивка слънцето срещни на сутринта.

 

Усмивката, мелодията, думата

ще ти напомнят, че си още жив...

И този факт, безспорен до безумие,

ще те направи истински щастлив.

 

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Стойностна поезия! Поздрави!
  • Да!
    Поздрав, Нина!
  • Бъди щастлива, Нинка
    Поздрави.
  • Поздрав! Метафорите стават все по-умерени, постигната е нежност на изказа, изящно инкрустиране на настроенията. Въпреки почти императивните внушения личи подчертана мекота и женственост, умереност на границите и състоянията. Определено е успех!
Предложения
: ??:??