Feb 12, 2008, 8:31 AM

Когато...

  Poetry » Love
865 0 17
Когато те очаквам, съм красива,
като луна от серенада нежна.
Набухнала от обич, преподреждам
задъханите облаци на небосвода.

Когато си отидеш, ставам тиха,
като икона излъчвам любовта ти.
Очите ми реликвенно те пазят
във най-дълбокото на спомена.

Когато съм със теб, река съм,
преляла до потопност с нежен зов.
Разливам се от щастие и радост,
в дъга от ширналата в мен любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....