Когато...
като луна от серенада нежна.
Набухнала от обич, преподреждам
задъханите облаци на небосвода.
Когато си отидеш, ставам тиха,
като икона излъчвам любовта ти.
Очите ми реликвенно те пазят
във най-дълбокото на спомена.
Когато съм със теб, река съм,
преляла до потопност с нежен зов.
Разливам се от щастие и радост,
в дъга от ширналата в мен любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени