Когато...
Когато...
Когато искам да плача, но ти се усмихнеш в очите ми,
със смях даряваш душата ми...!
Когато слънцето се слива с морето, и ти погледнеш сърцето ми,
с любов осмисляш болката...!
Когато зората изпраща нощта,
а ти ме прегръщаш с живот изпълваш сетивата ми...!
Когато луната изгони деня, а ти
ме повикаш с песен - трепетно очакваш нашата красота...!
Дори и да си далеч, никога няма да се сбогуваме,
без да искам, неволно ще следвам следите ти...!
Умрях, когато те видях за първи път,
за да се преродя, изпитвайки страстта на любовта...!
Неуморно служиш си ти с любовта,
за да ми покажеш всичките и страни,
истината за света всеки път...!
Лудостта заиграва се с акъла ни, когато погледнеме
с усмивка към другия, не знам какво ще се случи,
но мечтата води ни и се обичаме...!
Когато спора управлява езика ни,
дари ме просто с поглед и една целувка...!
Когато в мрак попадне съдбата ни,
нарисувай в края на тунела път от светлина...!
Когато яростта ни навести,
победи я с нежност и немирно спокойствие,
следвайки такта на любовта...!
Когато умората ни отвлече, прегърни ме,
за да обиколим цялата вселена,
намирайки се на края на света...!
Дори и да поискаме, никой и нищо няма да ни раздели,
обречени сме да споделяме спомени и мечти...!
Умряхме, живеейки чудото на любовта-едно и също движение
да ръководи хода на сърцата ни...!
Неуморно сплитаме телата и душите си в едно,
разказвайки ви тази приказка една...!
Лудостта забавлява се с чувствата ни,
прогонвайки ги във вечността,
но ние преживявайки ги,
завещаваме ви любовта...!!!...
Бележки на автора: Тази творба има две посвещения, посветено е на две двойки, които се обичат истински.Едното посвещение е за родителите ми, а другото за мен и за моят любим.
© Лили Вълчева All rights reserved.
