Когато целуна ме нежно,
сърцето ми лудо заби,
в деня ми безметежен,
леда от душата разби.
Когато ми каза "Обичам те",
забравих за всичко около мен,
до този миг бе само в мечтите ми,
грейна слънце в мрачния ми ден.
Когато ми каза "Вричам ти се
в любов и вярност безкрай",
разбрах, че истински обичам те,
че за мен си земният рай.
Когато среброто заблести
в косите ни окъпани в злато,
ти чувството за обич пази,
защото си ми най-святото богатство.
© Христина Филипова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
