Когато целуна ме нежно,
сърцето ми лудо заби,
в деня ми безметежен,
леда от душата разби.
Когато ми каза "Обичам те",
забравих за всичко около мен,
до този миг бе само в мечтите ми,
грейна слънце в мрачния ми ден.
Когато ми каза "Вричам ти се
в любов и вярност безкрай",
разбрах, че истински обичам те,
че за мен си земният рай.
Когато среброто заблести
в косите ни окъпани в злато,
ти чувството за обич пази,
защото си ми най-святото богатство.
© Христина Филипова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
