Когато бях (втора част)

ЗАГУБЕН

Любов ли е, се питам, това, което чувствам, което мразя и обичам да изпитвам,

това, което ме уморява и ми дава сили, убива ме и ме съживява, което ме кара да опитвам

да забравя теб, и забравя ли те за миг, пак за теб се сещам,

защото не издържам, без да мисля за теб, без да усещам

устните ти, впити в моите, телата, сляти във едно, дори и само в мечтите,

усещам как допират се в мен гърдите и бедрата, и зърната и те гледам във очите,

и повярвай, бих умрял само за един такъв миг, бих отишъл с радост в ада,

със усмивка на уста бих изгорял на дяволската клада...

Какво ли не бих дал, за да те имам, без теб не мога и не искам да бъда щастлив

и все се питам дали съм достатъчно добър за теб, достатъчно красив,

достатъчно различен, достатъчно забавен, достатъчно див,

достатъчно голям "пич", или пък просто не съм твой тип,

а истината боли, не знам дали искам да узная, мога само да гадая,

и ще страдам, гроба си сам ще изкопая със бутилка, докато мечтая,

ако съм без теб, ще е винаги така, безкрайна мъка и тъга,

и си мисля, че сега пиша историята на живота си, с трепереща ръка...