Когато дойде Краят
Когато дойде Краят…
Все някога при мен ще дойде Краят,
но той едва ли с нещо ще ме изненада.
Аз вече неведнъж съм бил във Рая,
познавам и отблизо ужаса на Ада.
Двубоят със Съдбата ми не спира…
тя иска всичко еднолично да решава.
За нея съм робот и не разбира,
че гордост нито се купува, ни продава.
Една Съдба, която се опитва
безмилостно Душата ми да сгази.
Но няма стон, не чува се молитва…
Душата само твърдостта я пази.
Когато дойде Краят ще помоля
и Вятъра на срещата ни да покани.
Той знае моята последна воля
и пътищата ми покрити с рани.
„Прахът ми, Ветре, над Марица разпилей
и нека плачещи върби се смеят.
А после песента любима им изпей,
че скъпи спомени във тях живеят.“
София, юни 2014 Христо Запрянов
© Христо Запрянов All rights reserved.
