ХристоЗапрянов (Христо Запрянов)
184 1252
May 17, 2016, 7:52 AM

Когато дойде Краят 

  Poetry » Other
643 1 4

 

Когато дойде Краят…

 

Все някога при мен ще дойде  Краят,

но той едва ли  с нещо ще ме изненада.

Аз вече неведнъж съм бил във Рая,

познавам и отблизо ужаса на Ада.

 

Двубоят със Съдбата ми не спира…

тя иска всичко еднолично да решава.

За нея съм робот и не разбира,

че гордост нито се купува, ни продава.

 

Една Съдба, която се опитва

безмилостно Душата ми да сгази.

Но няма стон,  не чува се молитва…

Душата само твърдостта я пази.

 

Когато дойде Краят ще помоля

и Вятъра на срещата ни да покани.

Той знае моята последна воля

и пътищата ми покрити с рани.

 

„Прахът ми, Ветре, над Марица разпилей

и нека плачещи върби се смеят.

А после песента любима им изпей,

че скъпи спомени във тях живеят.“

 

София, юни 2014           Христо Запрянов

 

 

© Христо Запрянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??