Когато дойде Краят
Когато дойде Краят…
Все някога при мен ще дойде Краят,
но той едва ли с нещо ще ме изненада.
Аз вече неведнъж съм бил във Рая,
познавам и отблизо ужаса на Ада.
Двубоят със Съдбата ми не спира…
тя иска всичко еднолично да решава.
За нея съм робот и не разбира,
че гордост нито се купува, ни продава.
Една Съдба, която се опитва
безмилостно Душата ми да сгази.
Но няма стон, не чува се молитва…
Душата само твърдостта я пази.
Когато дойде Краят ще помоля
и Вятъра на срещата ни да покани.
Той знае моята последна воля
и пътищата ми покрити с рани.
„Прахът ми, Ветре, над Марица разпилей
и нека плачещи върби се смеят.
А после песента любима им изпей,
че скъпи спомени във тях живеят.“
София, юни 2014 Христо Запрянов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
