Sep 4, 2011, 11:12 PM

Когато душата е празна... 

  Poetry » Phylosophy
2092 0 23
Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.
Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?" ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved.

Random works
: ??:??