Sep 4, 2011, 11:12 PM

Когато душата е празна... 

  Poetry » Phylosophy
2044 0 23

Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.

Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.

Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във  тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"

Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипа обвит, маскарадно
криви уродливи лица.

Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна.
Обсебен, животът... мълчи.

Когато душата е празна...

© Таня Мезева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??