Sep 4, 2011, 11:12 PM

Когато душата е празна...

Poetry » Philosophical

2.2K 0 23

Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.

Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.

Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"

Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипа обвит, маскарадно
криви уродливи лица.

Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна.
Обсебен, животът... мълчи.

Когато душата е празна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sarabi (Джулиана Кашон)

Хубав стих , малко тъжен, но по особено философски начин. Задаваш въпроси,но имаш и отговорите , и това е важно ! Поздрави !

2011-09-06T10:54:20+03:00
valia1771 (Ивон)

Харесах!

2011-09-05T22:01:05+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

"Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,..."
Колко е вярно! Хубаво и тъжно стихотворение си написала, Таня.
Поздрави!

2011-09-05T14:22:14+03:00
Довереница (Дочка Василева)

Просто миг празнота.Просто миг.
Ще отмине денят му и пак.
Ще е светло небето и синьо.
И ще струи отвътре светлина.

Харесах и аз Таничка.

2011-09-05T12:32:52+03:00
elenasim1 (Елeна)

Поздрав!

2011-09-05T11:35:31+03:00