Когато душата е празна...
Когато душата е празна
и стъпки във нея кънтят,
разплакана мисъл проказна
тунелно дълбае деня.
Разкъртва натрупани плаки.
Обърква коктейлно кръвта.
Завихря листа върху драки,
бодилчено пари плътта.
Горчилка изсипва в сърцето
и злъчно в ушите шепти:
"Уби ли във тебе детето?
Загърби ли светли мечти?"
Когато отвътре е грозно,
е грозен навън и светът,
със дрипа обвит, маскарадно
криви уродливи лица.
Когато душата е празна,
камбана безгласно ечи,
разпръсквайки злоба заразна.
Обсебен, животът... мълчи.
Когато душата е празна...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Мезева Все права защищены
